— Не мога — рекъл той, — котката е чужда, не е моя!

Но не, царят не го оставял на мира:

— Ще ТИ дам, каквото поискаш, купи на стопанина й друга котка, само ми остави тази!

Придумали най-после търговеца, дали му за котката безброй бисери и скъпоценни камъни, натоварили всичко това на мулета и камили и го изпратили.

Занесъл търговецът цялото това богатство на жената на слугата си и й рекъл:

— Изпраща ти го твоят мъж.

Не му повярвали нито жената, ни децата на сиромаха; какво е това нещо, да не е сън?

Върнал се у дома търговецът и казал на сиромаха:

— Видях близките ти, всички са живи и здрави — но дума не продумал, че им занесъл такова богатство.

Изминала се и втората година. Сиромахът пак помолил да му се плати, но търговецът не искал да се лиши от такъв честен и добър работник и му рекъл:

— Какво да ти дам? Двадесет рубли ли, според уговорката, или две късметлии петачета?

Помислил, помислил слугата и отговорил:

— Дай ми две късметлии петачета!

Заминал отново търговецът по работа и взел със себе си двете петачета на своя слуга, за да ги даде на семейството му — увил ги отделно в една хартийка.

Пристигнал той в един град, гледа — продават огледало и викат:

— Огледало за две петачета! Огледало за две петачета!

Купил търговецът това огледало за двете петачета на своя слуга и продължил пътя си. Пристигнал в друг град, а там живеел царят.

Царят тъкмо се женел. Поканили и търговеца на сватбата, като богат и знатен човек. Отишъл той, гледа — облекли, пременили царя, поднесли му леген с вода и царят се оглежда в него като в огледало.

Видял това търговецът, донесъл на царя огледалото и му го подал.

Царят се слисал:

— Какво е това? — Той не знаел, че на света има огледала.

Взел царят да моли търговеца: дай ми, та дай ми това огледало, поискай ми, каквото щеш за него!