А те не можели да му се нарадват: наобиколили го, запрегръщали го и го зацелували, разпитали го как е прекарал тези три години в чуждата земя.

Станали на другата сутрин и що да видят — само за една нощ израснала пред самия им праг висока топола, цялата отрупана с бисер и скъпоценни камъни. Откъснали няколко, а на мястото им се появили нови.

Жената попитала мъжа си:

— Какво е това? Откъде се взе?

Нищо не казал мъжът, скрил как и от какво е израснала пред прага им тази топола.

А в същия град живеел един княз. Той му завидял много: как така един сиромах, доскоро слуга, да забогатее толкова, че да се облича по-добре от всички в града, да носи сребърен пояс, какъвто няма никой, и всички все него да гледат и за него да приказват!

Решил князът, каквото и да стане, но да напакости на този честен и добър човек. Устроил разкошен пир, поканил гости, а на слугите си заповядал:

— Не слагайте нито един нож на трапезата!

Насядали всички гости да ядат и да пият, поднесли им различни блюда, варени и печени, но колкото и да търсили, не видели нито един нож на трапезата. От всички страни се разнесли гласове:

„Нож, нож донесете!“

Никой не донесъл нож.

Станал тогава някогашният сиромах, извадил кинжала си и го подал — на стопанина. Князът взел в ръце кинжала, погледнал го и рекъл:

— Какво е това? Кой ти е дал този кинжал? Това е кинжалът на баща ми, кога си го откраднал?

Засрамил князът някогашния сиромах, опозорил го пред всички гости. Само че онзи не простил обидата. Запрепирали се двамата и решили спора си така: ако князът разбере от какво и как е израснала чудната топола — и кинжалът ще стане негов, и всичко, на което сложи три пъти ръка, ще е негово; не разбере ли — и кинжалът, и цялото богатство ще остане на сиромаха.